Начало

Читалищният театър с премиера на „Вражалец”

  • ПДФ
  • Печат

В рамките на фестивал „Созополис” театралната трупа към НЧ ”Отец Паисий” представи най-новата си постановка. Премиерата  на „Вражалец” е оригинален разказ по пиесата на Ст. Л. Костов през погледа на режисьора Пейо Пантелеев. Участваха Мими Черкезова, Марин Метинев, Красимир Дердов, Паскал Кюмурджиев, Мария Станева, Красимира Богдева, Стоян Стайков, Тодорка Желева, Анелия Желева, Кети Доскачарова, Мария Карабаджакова, Стоян Найденов, Стела Дончева и Димитър Кючуков.

 

В този прочит на комедията „Варажалец”, открихме нотки на самоирония, сянка на тъга по излъгани надежди, но имаше и весели каламбури, закачки и добро настроение. Режисурата на Пейо Пантелеев винаги акцентира върху важните неща, такива свързани с ежедневието ни, набляга върху народопсихологията на българина, а невероятно талантливите самодейни актьори на град Созопол, отново ни очароваха с добрата си игра. Не случайно имаше правостоящи в салона, актьорите отново завършиха постановката с взрив от аплодисменти.

 

„Много съвременно звучи, все едно че е писана днес, въпреки че е написана през 1933 г. от класика на българската комедия Ст.Л. Костов. Представяте ли си – там се говори за криза, за хора, които са напуснали църквата, говори се за безверие, за грабеж, за пладнешки обир на един народ. Всичко това, което ни се случва днес на всички нас, вече е написано, и се е случило преди толкова много години. И аз си задавам въпроса – До кога ще се повтаряме на всеки близо 100 години? Въртим се в омагьосан кръг, но все пак аз се опитах да намеря надежда като направих една сватба на финала, та дано ни върви на хубаво”, сподели след премиерата режисьора. За своите артисти, той говори с обич, че не са самодейци, че това са хора, на които не им се плаща – това е разликата между тях и професионалистите. Иначе като излъчване, са много по-трогателни и по-истински от някои, които се правят на героите, които играят.

„Чувството е невероятно като излезеш на сцената, не мога да го опиша с думи – трябва да се изпита, неповторимо е”, каза актрисата Красимира Богдева, участвала в пиесата като дъщерята на кмета. Марин Метинев, с актьорската си игра на попа споделя, че винаги е играл, за да достави удоволствие на публиката, да бъдат доволни от това, което виждат и чуват от сцената. Красимир Дердов сподели за пиесата, че „в съвременния свят, оцеляват вражалците”. За него вражалец е един много хитър и находчив човек, който успява да заблуди хората заради тяхното безхаберие, за тяхното малодушие и алчност.

„За мен, театъра е магия и  начин на живот.”, сподели и Паскал Кюмурджиев – „Много по-трудно е да играя пред близки и познати, защото отговорността е много по-голяма и трябва да дам всичко от себе си, на ръба на възможностите. Пред непознати хора се играе лесно.”, с усмивка завърши той.

Стоян Стайков – играл вражалеца, е вече втора година в читалищния театър. Това е любимата му пиеса. Споделя, че чувството да излезеш на сцената е „гълтане на езика”, „почва да ти трепери коляното”, „бие сърцето лудо”, но чувството е неповторимо.

Дебют на созополската театрална сцена направиха  Кети Доскачарова, Анелия Желева, Димитър Кючуков, Стоян Найденов и Стела Дончева.

„Сцената не ми е чужда”-сподели Кети Доскачарова. ”Чувството да излезеш на сцената е много приятно. Именно това ме вдъхновява, държи ме жива и на повърхността в ежедневието, което ни заобикаля, с многото проблеми покрай деца, внуци, работа – това за мен е едно малко удоволствие. За мен „Вражалец’ е преди всичко възпитание, за младото поколение, за старото поколение за различните поколения. Възпитава ни – не ние, а Ст.Л.Костов. Все едно, че е живял в 21 век и разказва за точно тези 22 – 23 години демокрация, която имаме.”

Малкия Димитър, ученик в 8 клас от френската гимназия с ентусиазъм разказва, че е много впечатлен от театъра, че идвал на всички репетиции с желание, че е омагьосан от сцената и сравни усещането като „на Евровизия”. Иска да продължи да играе и да се занимава професионално с това за в бъдеще.

На созополската сцена дебютира и професионалната актриса Анелия Желева - ” С „Вражалец” имам предишни спомени, защото ми се падна на един изпит. Хората с които неуморно работих месеци наред тук,  са страхотни. Ако страничен човек ги гледа, и не знае, че не са завършили такова образование, няма и  да разбере. Има дух и сплотеност, чудесни са.”

Созополските актьори бяха поздравени заслужено с цветя и благодарност  от секретаря на читалище „Отец Паисий” гр. Созопол - Денка Тодорова, получиха кошници от кмета на града Панайот Рейзи, от председателят на Общинският съвет в Созопол Красимира Германова, фондация „Аполония” и много аплодисменти и усмивки от публиката.

Започнах да пиша за созополската театрална група с ясното съзнание, че съм пристрастна. Обичам Созопол, обичам театъра и хората, които всеки сезон ни разсмиват, разплакват, и ни карат да се замислим така, както седим на столовете  в салона, вперили омагьосано поглед в сцената. Познавам всички участници по име, приятели сме. Знам, каква е жертвата за да видим нова постановка в града ни – свободно време, семейство и приятели. Трябва истински да обичаш театралното изкуство, за да дадеш част от живота си за него. Всеки има различен принос за добруването на Созопол, те се раздават така, на сцената, и го могат!

Отдавна исках да напиша тази статия, да разкажа през моя поглед и с техни думи, какво всъщност е театъра, как става възможно реализирането на постановките, и какво им коства това. Дано съм успяла, да предам поне частица от емоциите, които видях и чух да бушуват на сцената и извън нея.

Театрална магия ли е това - не, те просто играят от сърце и душа, независимо на каква цена.

 

Валентина Джипова

 006P1040769005P1040773

 

scroll back to top
 

е-вестник

Вестник "Созопол"

e-paybaner

easypay

Център за подкрепа на жертви на социално насилие "Вселена"

Get the Flash Player To see this player.

ShellCorporate-UpstreamBanners-200x350px 20161201

fundburgas.org

август 2019
пвсчпсн
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031